НЛК "Морето!" Първа награда

четвъртък, 19 декември 2024

Начало

България

Свят

Политика

Култура

Образование

Море

Темида

Тема плюс

Бургас | Страната

Киносалон | Изкуство и книги | Театър и музика

Кореспонденции | По пътя | Градски легенди

Начало » Страната » Изкуство и книги » Море
НЛК "Морето!" Първа награда - Проза

Фото: Сдружение "Лумен"

11 ноември 2022, петък

Ракурс

Наградите на Националния литературен конкурс "МОРЕТО!" бяха обявени от организатора Катя Съева на официална церемония на 31 октомври в Ахтопол.

Днес публикуваме разказа "Море" на Богдана Калъчева, отличен от журито с председател Митко Новков и членове Христо Карастоянов и Вера Петрова с Първа награда в категория "Проза"

"за присъствието на морето като вълшебство, тайна, отвъдност."

Наградата е парична премия от 300 лв и плакет, дело на художника Тихомир Витков. За визията на плакетите е използван двустранен отпечатък на монета от електронова сплав (бяло злато – естествена смес от злато и сребро) на град Кизик (Малоазийска Мизия) от края на VI – първата половина на V в. пр. Хр. Открита е в северния ахтополски залив и се съхранява в музейната експозиция "История на котвата", създадена в Ахтопол от сдружение "Черноморска Странджа". На лицето на монетата е изобразен коленичил млад мъж (сатир) с голям паламуд (турук).

МОРЕ

Диагнозата беше окончателна и страшна. Ревматизмът щеше да я сковава все по-сериозно и все по-необратимо. Тя се наслаждаваше на последните месеци, в които можеше да се движи, макар и с чужда помощ, и приемаше всичко с мъдростта и смирението на светица. Знаеше, че мъжът ѝ отдавна има в живота си други жени, но „какво ще кажат хората“ го беше заковало до болното ѝ тяло завинаги. Отдавна беше му простила и не таеше злоба и ненавист. Безизходната ситуация му беше достатъчно наказание за греховете. Не само не го мразеше, благодарна му беше, че сутрин дърпаше завесите, за да влезе светлина в стаята ѝ, пускаше телевизора, готвеше и переше, придружаваше я до банята и я къпеше като дете. Тя вече нито плачеше, нито очакваше. Просто живееше. И живееше просто. Радваше се на изгревите и залезите, на хубавите книги, на песните по радиото, на редките гости. Полагаше ѝ се инвалидна количка, но не я взеха. За какво им беше? Живееха на последния, пети, етаж, а в малката кооперация нямаше асансьор, рампи или каквито и да е други улеснения за инвалидизираното ѝ съществуване. Явно сградата беше проектирана с неспасяемия оптимизъм на младостта и неопитността. Само едно съжаление се прокрадваше в ума ѝ – морето.

Последната ваканция на Черноморието беше останала далеч в младостта ѝ. С Боян все още се държаха за ръце и се гледаха в очите с повод и без повод. Само по сянката на отегчение, която от време на време преминаваше по мургавото му лице, се разбираше, че вече не са младоженци. Морето, за разлика от Боян, не криеше неприятни изненади. Минаваше през предвидимите си настроения, които за удобство означаваме с флагове в различен цвят. А тя го обожаваше с всичките му капризи! Стоеше във водата с часове – хвърляше се срещу вълните с детски възторг, плуваше като делфин и се кичеше с водорасли, сякаш е морска нимфа, тъкмо излязла от дълбините. Това бяха единствените моменти, в които Боян недвусмислено показваше, че се дразни. Очакваше тя да се държи като зряла и уравновесена жена, както подхождаше на възрастта ѝ. И да стои по-близо до него. Харесваше потъмнелите ѝ от слънцето деликатни рамене, изящните ѝ ръце, стройните крака. Обичаше да гледа как се повдигат и спускат гърдите ѝ, докато се препича, легнала по гръб. В такива моменти, отчасти воден от непресторена загриженост, но повече от непреодолимото желание да я докосва, грабваше плажното мляко. А тя, съвсем като децата, хем му се подчиняваше, хем с мъка изтърпяваше времето на брега и като змиорка се изплъзваше от ръцете му, за да влезе пак във водата. Хубаво беше. През следващите години едно след друго се родиха децата им, а шумът на морските вълни остана само в сънищата ѝ. Първо беше твърде сложно да пътуват до морето с две малки деца, после стана твърде скъпо с двама ученици. Накрая стана невъзможно заради болестта ѝ. Всеки си има подобна история. Нейната обаче започваше да я терзае все повече заради бялото платно на тавана, върху което съзнанието ѝ ден след ден прожектираше филма на отминалия ѝ живот. А тъй като прекарваше в леглото си дълги часове, гледаше прожекцията по-често, отколкото ѝ се искаше. Даваше си сметка, че от всички неща, които са били по силите ѝ, не е направила само това – да си подари мечтаната ваканция край морето.

„На всяко тяло, потопено в течност или газ, действа подемна сила с големина, равна на теглото на изместения от тялото флуид.“ Беше отличен физик и знаеше, че няма да потъне. Възможно беше да се носи по повърхността, въпреки че крайниците ѝ ставаха все по-чужди. С влошаването на състоянието ѝ мечтата придобиваше съвсем различна важност. Не можеше да се излекува, но имаше начин да преодолее ограниченията на болното си тяло. Във водата пак щеше да се чувства на 20, здрава и щастлива. Как обаче щеше да стигне до там? Гузната съвест на Боян го правеше грижовен и всеотдаен болногледач, но вече не беше в разцвета на силите си, за да я носи на ръце. Буквално. А и въпреки привлекателната му външност, силите му никога не бяха виждали особен разцвет. Не впечатляваше с физиката си, а с резките, мъжествени черти на лицето си – като бюст на древногръцки бог. Та явно той нямаше как осъществи тази нейна морска мечта и тя дори не смееше да я сподели с него. Изговори я единствено със сина си при едно от бързите му посещения, а неудобното желание заседна като ядец в гърлото на младия мъж и той обеща пред себе си, че пътуване до морето ще има!

Беше началото на септември и сезонът по Черноморието на практика беше свършил. Сутрините започваха хладни и свежи, а по пладне слънцето вече не прежуряше неумолимо. Климент беше преодолял петте етажа с майка си на ръце, а после беше взел и няколкото стотин километра до морето с малкия си Фолксваген за прилично кратко време. Боян пътуваше като багаж на задната седалка и гледаше сконфузено, сякаш беше хвърлил кръста си на чужд гръб. В очите на Мира светеха игриви пламъчета и съвсем беше забравила за ревматичните си болки. Нямаше да спят във Варна. Планът беше да шофират до плажа, Климент да влезе във водата с майка си, а после тримата да направят дълга разходка по крайбрежната алея с взетата назаем инвалидна количка. Щяха да поемат обратно, когато се свечери.

Паркираха в близост до първата рампа за инвалидни колички, която видяха обозначена по пътя си. Съоръжението се оказа неизползваемо. Липсваха дъски, а други бяха потънали в пясъка. Наложи се Климент отново да носи майка си, а количката остана във Фолксвагена. За първи път от много време въздържаната Мира се разплака. Спомни си колко неочаквана беше втората ѝ бременност и колко тревоги имаше дали и как ще се справи с отглеждането на две деца с толкова малка разлика. Струвало си беше! Обичаше с цялото си сърце първородната Вяра, но без Климент нямаше да има този момент. Той отказа да пусне майка си във водата. Страхуваше се как ще я извади, ако нещо се обърка, и я стискаше до синьо. Болката от желязната хватка на пръстите му обаче не можеше да се сравни с блаженството от допира с морската вода.

Когато усети първите вълни върху тялото си, Мира изписка от радост. Тръпката пролази по цялото ѝ тяло и се спря отляво. Премина в остра болка и слабост, която я накара да положи глава на рамото на сина си. Той се изненада при внезапния преход от шумна радост към пълно мълчание и бавно тръгна обратно към брега. Тялото на Мира сякаш беше станало с една идея по-тежко, а тя все така не говореше. Чак на брега разбра защо. Морето си я беше прибрало. Лекарите щяха сухо да заключат, че са били усложненията от ревмокардита, но какъв ти ревмокардит? До леглото вкъщи, записани на лист, стояха последните ѝ думи:

„Никой няма да ви направи щастливи. Никой няма да ви спаси. Освен морето. Само морето може.“

Богдана Калъчева е родена през 1984 г. в град Карлово. Завършила е Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”: специалност „Български език и английски език” (бакалавър) и „Превод и интеркултурна комуникация” (магистър). От 2006 г. е учител по английски език в СУ „Васил Левски” - гр. Карлово. Отличавана е многократно в литературни конкурси и има публикации в сборници, списания, алманаси и други. Автор е на стихосбирката „Първата“, издадена от Фондация „Буквите“ през 2021 г.

Ключови думи: Сдружение ЛУМЕН, Национален литературен конкурс, МОРЕТО, Ахтопол, 2022, Първа награда Проза, Богдана Калъчева

Сподели в социалните мрежи

Подобни новини

На България й е нужна морска стратегия и политика
Български океанолози се борят срещу цунами
Швейцарски българин иска да строи вятърни мелници под вода
Младите обсъждат силата и значението на Черно море
Подводницата „Слава” става музей
Няма подводница, няма и надуваема лодка
Проф. Иван Маразов открива кръгла маса „Морето – граница или врата”
Проф. Маразов: Конференцията да стане международна
19-годишният Найден Спасов спаси Светия кръст
Пак искат да ползват сероводорода в Черно море за гориво

Компасът на мъдростта

На света има само две достойнства, на които можем и трябва да се прекланяме - това са гениалността и искрената доброта.
Виктор Юго